Да се посмеем - вицове, истории, картинки

[gogo63]

- Мамоооо, писна ми всякакви мъже да ме закачат! 

- А ти престани така мръснишки да се гримираш...глупчо

[Mitazi]

- Докторе, боли ме черният дроб!

- Покажете си езика!

- Абе, докторе, казах ви че ме боли черният дроб!!

- Покажете си езика!

- Докторе, шегувате ли се?!

- Добре тогава, покажете си черния дроб...

[mad-max]

Катаджия спира пиян шофьор. 
Катаджията (К): Ела тук да духнеш на апаратчето... Пиян си! Ще ти пиша акт. 
Шофьорът (Ш): Ама моля ви се, господин полицай! Не ми пишете акт. 
К: Добре. Ще ти задам една гатанка и ако ми отговориш-няма да ти пиша акт... В тъмното по магистралата - две светлини. Що е то? 
Ш: Кола. 
К: Кола, ама БМВ ли е..? Фолксваген ли е..? Има ли аптечка, няма ли? 
Ш: ...Моля ви се! Не ми пишете акт. 
К: Добре. Ще задам друга гатанка и ако не отговориш - ще ти пиша акт... В тъмното по магистралата една светлина. Що е то? 
Ш: Еми мотор. 
К: Мотор, ама Сузуки ли е..? Кавазаки ли е..? Има ли каска, няма ли?
Ш: Добре. Пишете ми акта! Ама като сте такъв любител на гатанките нека и аз да ви задам една! 
К: Ми добре. Задайте ми я! 

Ш: В тъмното по магистралата червени лачени ботуши с прашка и сутиен. Що е то? 
К: Еми проститутка. 
Ш: Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е...

Абе ...обяви ама тази е за тук

 

Осма говедовъдна система към АПК “Дълбоко дере” търси да назначи:

 

·         говедари - 3

·         сламосортировачи - 1

·         изхвъргачи на изпражнения - 2

·         началник автоматична поилка - 1

 

Кандидатите да бъдат с образование по специалността.

 Заплащане по щат.

Справки на тел 9386216888

 

Плюс едно съобщение

 

 

Съобщение на БТ-София.

От тази седмица предаването “Музикален понеделник” вече ще се излъчва във вторник, а не както досега в събота.

 

Съобщение на Община Слатина.

От 15.VІІІ. т.г. улица “Христо Ботев” в столичен район се преименува в “Пенка Стоянова” в памет на видната ни деятелка на културата ни, за многобройните й заслуги в изграждането на социалистическия реализъм.

 

Съобщение.

Католическа църква, гр. Бургас, търси да назначи на длъжността гл. инквизитор.

Кандидатите да имат стаж не по-малко от 15 год.

[Mitazi]

Ако хората, които караха автомобили, бяха като тези, които работят на компютри...

 

Разговор по телефона между Шофьора (Ш) и Техника (Т) :

- Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
- Ш: Ъъъъъ... Колата не тръгва.
- Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
- Ш: Ааа... е**ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам...
- Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация... - въздъхва - Имате ли бензин в резервоара?
- Ш: Хм... Бензин в резервоара, казваш... А как да разбера?
- Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на "Е" или на "F"?
- Ш: А къде е предният панел?
- Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
- Ш: Аааа! Виждам... Ама тук има много стрелки, коя да гледам?
- Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
- Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
- Т: Как на нула?
- Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише "x1000". Това ли е модела на колата - x1000?
- Т: Ех, - дълбоко въздиша, затваря очи: - Не, това не е горивото, това е тахометърът. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение. Стрелката за горивото обикновено е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише "Е", после полуокръжност и след това "F".
- Ш: Ааа! Виждам, виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
- Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
- Ш: Ъхъ.
- Т: Натиснете точно по средата...
- Ш: (Чува се силно "бииииип") Аууу! Така ли трябва да прави?
- Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да опитаме сега да подкараме колата.
- Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
- Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
- Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е "съединителят"?
- Т: СЪЕДИНИТЕЛЯТ!!! Под волана в вляво. Намерихте ли го?
- Ш: Намерих го.
- Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
- Ш: Ъхъ.
- Т: Левият е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
- Ш: Натиснах.
- Т: Сега завъртете ключа за запалване.
- Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
- Т: Моля?
- Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
- Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
- Ш: С крака? А може ли?
- Т: (все още се дави се от смях) Може.
- Ш: Да пробваме... Уха, много е удобно... Защо не ми казахте веднага... Натиснах.
- Т: Сега завъртете ключа за запалване.
- Ш: Къде е запалването?
- Т: В основата на волана в дясно.
- Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
- Т: Ами сложете го.
- Ш: Кого?
- Т: (губи търпение) Ключът за запалване!
- Ш: Как да разбера кой точно е ключът?
- Т: (хваща се за главата) Това е най-големият ключ във връзката.
- Ш: Във връзката?
- Т: Да, там където си държите останалите ключове...
- Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
- Т: (хвърля слушалката) Туууууууу...
- Ш: Ало? Ало?...

 

   

[jordan]

- Спрях пушенето! На електронна цигара минах, а сега организмът даже не си и иска. И здравето пазя и пари пестя.

- По-добре мини на надуваема жена. Също ще се откажеш и организмът няма да си иска, А икономията е къде по-голяма!

[Mitazi]

[pioneer 306c]

Девойка в клиниката демонстрира на пластичния хирург своята съвършено плоска, нулева гръд:
- Докторе, можете ли да направите нещо?
- Амиии... Май е  по-добре да ви поставим член - неволно се изпуска докторът.

 

 

 

 

Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя ... от както майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще и пиша.
В типичен британски стил Джон оформил: "Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там." В отговор на това получил: "Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама"

Младо семейство е на гости. Мъжът забелязва, че жена му изчезва с домакина за известно време. Когато се връщат, той се приближава до нея:
- Къде бяхте?
- О, скъпи, стана ми малко лошо и отидохме той да ми даде някакви капки от домашната аптечка.
- Виждам, че вече си по-добре!
- О, да! Доста по-добре.
- И още виждам, че той е забравил да затвори ципа на аптечката.

[mad-max]

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва: 
- Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите... първия е пикане прав.. 
Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила... Адам започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред. 
На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята! 
Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала: 
- Господи мой, а какъв е втория подарък?? 
Бог промълвил: 
- Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко!

 

======================================================================================

Не сте ли сте се замисляли, какво ще се получи ако имената на операционните системи се преведат в ASCII?

Вижте внимателно:
M S - D O S 6 . 2 1
77+83+45+68+79+83+32+54+46+50+49 = 666
W I N D O W S 9 5
87+73+78+68+79+87+83+57+53+1 = 666
S Y S T E M 7 . 0
83+89+83+84+69+77+32+55+46+48 = 666
Съвпадение? Не мисля!
Реалното име на Бил Гейтс - Уилям Гери Гейтс III. В Невада е известен като Бил Гейтс (III). При превод в ASCII-код името на Бил Гейтс се получава следното:
B I L L G A T E S (III)
66+73+76+76+71+65+84+69+83+3 = 666 (!!!)
Някои ще запитат:"Как Бил Гейтс придоби такава мощ и власт на компютърния пазар?" Съвпадение? Или това е края на човечеството? Дали дяволът не е пратил своя син да затрие човечеството? Решете вие...

============================================================================================

Откритият космос. На орбиталната станция стои привързан космонавт и тропа яростно по капака:

- Отваряй, кретен! И престани постоянно да питаш "Кой е?"

[sithius]

Тъмна нощ... Селска къща... На вратата се чука.
-Кой чука?- попитaл стопанина.
- Трябват ли ви дърва?
- Не.
На сутринта дървата ги нямало...

 

 

и нещо интересно за зяпане....

 

http://vbox7.com/play:1a39d42f01&start=98&r=emb

Редактирано на 7 Февруари, 2013 от sithius

[зенит-е]

БИСЕРИ ОТ АПТЕКАТА
Дай, едно от ония, дето като го хвърлиш във вода вика “Фъш”
Дайте ми един глистер аналгин.
Може ли едно за кръвно на "Паткафарма"?
Може ли хапчета за изрусяване на мозъка?
Километър за температура
2 бисерчета фамотидин
Зелени хапчета за епидемия
Вие същата аптека ли сте, където я търся?
Този аналгин където ми го дадохте, може ли да го развалите?
На тема БЛИСТЕР:
- Глистер
- Глистче
- Бластер
- Кора
- Дай ми две люспи аналгин и една люспа антистенокардин
- фолийце
Може ли едни хапчета за секс "подагра"
Калиев хиперкомбинат
Капкометър
От зелената рецепта ми дай седалгин ООН
Копчета за хлебарки имате ли?
А калиев сперманганат имате ли?
Дай 1 блистер от ония моите на шайкафарма
Какво е разписанието на това хапче?
Дай 2 колдрекс макс фактор
1 кантонерка аналгин
Шмелник байкалски
Презерматив
Витамин С на скилидки продавате ли?
Парацетамол на активия?
Паста за зъби плака луд?
Имате ли дефлориращ сапун на Dove?
Хлорофил на таблети против кариес?
Една кутийка презервативи Дюрасел.
- Аспирин?
- Колко
- За 80 кила чушки.
Eдин аспирин узо че ме цепи главата.
Разговор между клиент (от мъжки пол) и фармацевт:
- Извинете, бихте ли ми дали една таблетка Трибестан!
- Бих могла да Ви дам една таблетка Виагра или Левитра.
- Аз искам Трибестан, не се нуждая от продуктите, които ми предлагате. Налага ми се да пътувам със самолет, а ми става лошо.
Имате ли Спермадекс и Курватол?
А чорап за разширени вени за ляв крак до коляното?
ЧЛЕННИК БАЛКАНСКИ
Бушони за уши имате ли?
Можете ли да ми поправите черчеветата на очилата?
Вагинални таблетки за през устата?
Шишенца за цокане.

Обезчестяващ спиртЪъ, дайте ми един Индезит, от 10 ако може.

 

 

EDIT: Аз до сега плаках... Ето прочетете го и вие:

Отзиви за мъжки гел за депилация Veet
След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар,
реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже
предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не
си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места.
Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на
жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй
като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че
предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по
нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да
спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало
всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И
много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко
секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня
единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от
бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към
тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент
бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил
от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и
яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия
гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в
дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от
тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех
да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком.
Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах
капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за
дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови
сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза
на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да
намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах.
Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени
кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и
безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на
всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно
работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за
втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен
човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за
да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от
болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега
не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните
звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в
кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от
който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о,
какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да
влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и
кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн,
с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на
която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да
обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии,
благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си,
но и от достойнството и самоуважението си.

Редактирано на 8 Февруари, 2013 от зенит-е

[Георги Дяков]

БИСЕРИ ОТ АПТЕКАТА

........

E, не това ме потроши от смях!

Редактирано на 8 Февруари, 2013 от pioneer 306c

[dino55]

Не мога да пиша от смях.Не съм се смял така от много години!!! :majesty2:

[Mitazi]

Да изтупаме малко праха от архивите      :

 

 

Един месец без да си сменям чорапите

 

I-ва част „Началото“

 

ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.

 

ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.

 

ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.

 

ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва „приятна“ миризма на спарено – няма да ги сменям.

 

ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.

 

ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика „Да не си настъпил някое лайно?“… какво му стана на тоя човек.

 

ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна…?!?!?

 

ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.

 

ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.

ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нашите да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!

 

ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)… това пък защо?

 

ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.

 

ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна… даже не разбрах кога е станало, още спях.

 

ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…

 

ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо… така ли? аз не усещам нищо.

 

ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.

 

ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.

 

ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.

 

ден 19: Цветята в апартамента увехнаха… странно вчера ги полях.

 

ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село… тука става нещо странно.

 

ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.

 

ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне… горкия сигурно е ял нещо развалено.

 

ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.

 

ден 24: Гражданска защита отцепва района… ха да не съм луд да тръгвам на някъде.

 

ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.

 

ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйф…

 

ден 27: ………

 

ден 28: ………

 

ден 29: ………

 

ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената.

 

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

 

 

II-Част „На Лагер“

 

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)

 

ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалство, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята… аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено – приятно.

 

ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото  нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.

 

ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти „приятели“ да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.

 

ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквартирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.

 

ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. Пот се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих се от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.

 

ден 7: Вдървил съм се… ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.

 

ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.

 

ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме – ми нормално то няма нищо ама айде.

 

ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила – не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.

 

ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.

 

ден 12: Двете момчета които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хора нямат ли си друга работа, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.

 

ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.

 

ден 14: Поровете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.

 

ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.

 

ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.

 

ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?

 

ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че за малко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.

 

ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел – миризма… лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.

 

ден 20: Поровете намаляха.

 

ден 21: Поровете напуснаха района…?!?!?

 

ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.

 

ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през нощта получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц-тц-тц-тц, как може млади хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.

 

ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.

 

ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.

 

ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.

 

ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.

 

ден 28: ………

 

ден 29: ………

 

ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

 

О не пак се започва…

 

 

III-Част „Казармата“

 

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме изпуснаха от поглед през този период… много са загрижени Smile. Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя…… от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. „Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане“.

 

ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден с един „малък“ крос…… 20 км той нарича малък!!!! Вечерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.

 

ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10 км при това в най-голямата жега. Цял следобед лежах като заклан на леглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле… горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.

 

ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мл „вода“. Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.

 

ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското отделение… Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.

 

ден 5: Нищо особено навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня… да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.

 

ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.

 

ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голямата баня – дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните… то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубинките не пропускат.

 

ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.

 

ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20-тина км, някой от войниците ме гледат на кръв… какво съм им направил?!?

 

ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали та се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.

 

ден 15: Баняяяяя….влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събувах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.

 

ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са в мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.

 

ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad.

 

ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.

 

ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал… Я леглото ми е преместено в единия край на стаята. Това пък защо… никой нищо не казва.

 

ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми е запушен носът ама си капя капки и не преча.

 

ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен… Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия… малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.

 

ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално…… не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката… добре де какво съм му направил сега?

 

ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.

 

ден 28: Свободен ден… вечерта избягахме от поделението и отидохме на дискотека. Танци, танци… мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира.

 

ден 29: Заместникът ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повехнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.

 

ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни разпитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е „щаба“ ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от моята рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна…… погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери заместник командира.

 

ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.

 

ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват – свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират… явно не им понася затворените пространства.

 

ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ми се спеше много.

 

ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.

 

ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме……… някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязохме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.

 

ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е далече. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и застлах с чорапите.

 

ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?

 

ден 38: ………

 

ден 39: ………

 

ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на стола седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.

 

To be continued…

 

ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха… баси гнусливите хора.

 

ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.

 

ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода… горката сигурно не и е понесло от гледката на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската… язък *яко псуване*.

 

ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани – абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките… българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки… явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и се строполи в краката ми… хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха след което се строполиха и те на земята……?!?!?!?… след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар зад врата след което не помня.

 

ден 45: Лелеее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана…… ъггг и мирише на омекотител – гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата само ми е да слушам… все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука… Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.

 

Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромни сака фрашкани с чорапи – ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак.

 

 

IV-Част „Краят“

 

ден 1: Тръгваме. Привечер. Абе тия учени са луди, вървяхме към 50 км през разни гъсти храсталаци, лиани, досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.

 

ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. Този до мен пребледня и се олюля – {$default_huh_smiley}. Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим… чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал… е ще карам с тоя чифт чорапи.

 

ден 3: Днеска добре, ходихме само 20 км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. Привечер. Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.

 

ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?…… маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи – *недоумение*.

 

ден 5: Вчера след дълга гонитба с маймуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя изкрещя и се сви в ъгъла… е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/

 

ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето – била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка… ммм някой да знае къде са ми кубинките?

 

ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като се прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и…… това  рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души – замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.

 

ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е ся де какво се прави тая котка даже не я улучих.

 

ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много…

 

ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме навътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи…… стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още…… огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал – сигурно някой прилеп е паднал на главата му.

 

ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне успях и си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса……… ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намерих кубинката.

 

ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват… липсват ми.

 

ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.

 

ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло и влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.

 

ден 15: Излязохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъммм тука нещо не е наред, тия лешояди дето кръжат над нас не ми харесват.

 

ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.

 

ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.

 

ден 18: „Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме.“ Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята… явно са слънчасали докато са ме следвали.

 

ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?

 

ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят…… what tha fuck…… всички падат от клоните като презрели домати.

 

ден 21: Обадих се в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.

 

ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. Вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.

 

ден 23: Преуморен съм… тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее…… хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повехнали? Вечерта. Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал… ъгг… нещо ми е гадно…… дано да не се разболявам и аз………………… нещо мирише лошо.

 

ден 24: Не помня.

 

ден 25: Не помня.

 

(бел авт. Познайте къде е нашия герой.)

 

ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото… пак ли… мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.

 

Край.

     

[NiOOH]

БИСЕРИ ОТ АПТЕКАТА

 

И още малко, които според познати фармацевти са автентични, клиентски реплики:

 

 

Бикчета Жилет имате ли?

 

Перверзитив

 

Текст за бремменост

 

Докторът ви праща ей тая бележка (подавайки рецептата)

 

Бонбонки за гърло

[зенит-е]

Избрани "Кратки обяви" от БГ печатни медии...

 

1. Стара обувка търси някой да й отпори гьона.
2. Госпожица от занаята търси богат занаятчия с цел брак.
3. Печена търси загорял.
4. На лице съм. Търся някой да ме обърне на опаки.
5. Търся село без кучета, но с… кучки.
6. Въздържател напива вода не напита.
7. Учителка по френски дава нощни уроци.
8. Закъсала търси да я скъсат.
9. Пренарязвам обратни резби.
10. Кавал търси девета дупка.
11. Воден спасител дава уроци по игра с подводни топки на платежоспособни дами.
12. Опасна секс-бомба търси някой да й отцепи района.
13. И в морето ми е до колене.
14. Грешна съм. Търся праведен да ме оправи.
15. Може да ми е къс ума, но са ми дълги крака-ата-а-а.
16. Специалист по икебана аранжира всякакви китки.
17. Дърпам дяволи за опашката.
18. Бутам на тия дето бутат.
19. Търся знойна хубавица, да внесе топлина в живота ми.
20. Сапьор обезврежда секс — бомби по домовете.
21. Кацна ли на някого — въртя се като муха без глава.
22. Монтирам шпионки на всякакви гардероби и шкафове.
23. Целувам крака и ближа задници. Атрактивни цени.
24. Паток търси въртиопашка.
25. Жулиета търси Ромео с „Алфа Ромео“.
26. Позирам по домовете. Голямо разнообразие от пози.
27. Взимам го присърце, но не си го слагам на сърцето.
28. Агроном дава практически съвети как да цъфтите без да вържете.
29. Дамски шивач реже три пъти, без да мери нито веднъж.
30. Надарен търси даровита.
31. Влизам ви в положението.
32. Поръбвам не поръбени.
33. Занасям се с отнесени.
34. Двуглав змей търси ламя ненаситна.
35. Ако искате да видите каква изненада съм ви приготвил — дръпнете ми ципа.
36. Развит търси навита.
37. Не се притеснявайте, ако сте дебела. Аз веднага ще ви открия слабото място.
38. Ако са ви изкарали акъла — аз ще ви го набия отново.
39. Тясна специалистка търси широко поле за изява.
40. Звероукротител — професионалист укротява разгонени кучки.
41. Опитен горски лови бракониери в чужди кревати.
42. Потомствен благородник облагородява родословни дървета.
43. Лесно запалима търси трудно гаснещ.
44. Пицария „Червения фенер“ доставя пици и цици по домовете.
45. Сядам само на станали.
46. Ако можеше да ми стане нямаше да седна.
47. Строителен предприемач търси малко употребявана бетонобъркачка с голям капацитет.
48. Девета дупка търси меден кавал.
49. Ако често изтървате сапуна в банята винаги съм готов да ви го подам.
50. Дипломиран астроном сваля звезди на млади дами.
51. Буден принц търси Спяща красавица.
52. Дискретен, професионален алпинист сваля закъсали от всякакви балкони и покриви.
53. Специалистка по битова техника духа като вентилатор, смуче като прахосмукачка и се върти като миксер.
54. Мома втора употреба търси неупотребяван ерген с цел да го употреби.
55. Атрактивна дама с неограничени възможности в леглото, търси джентълмен с неограничени възможности в плащането.
56. Продавам книгата „Кама Сутра “ с презентации на живо.
57. Столетница търси активен партньор да я върне в спомените й за последно.
58. Отпушвам задръстени и запушвам отворени.
59. Две мургави Шехерезади на повикване с репертоар от 1001 приказни нощи. Гарантиран спомен за цял живот.
P. S. (След като установите какво ви липсва и какво са ви лепнали.)
60. Млади дами, ако ви трябва трети за „Шведска тройка“ – аз съм насреща, а млади господа приема, съседа Марио – отсреща.
61. Предлагам ефектни вибратори за стари девственици на фирмите „HILTI“ и „KANGO“.
62. Автотенекеджия изчуква задници всякакви.
63. Скъперница търси прахосник.
64. Щастливо разведен е готов да дари с щастие нещастно омъжени.
65. Виновен търси невинна да му поеме вината срещу заплащане

[зенит-е]

Edit: Какво казват и какво мислят:

ЖЕНИТЕ:
1. Още не съм готова за сериозна връзка. (- НЯМАШ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ)
2. Връзката ни се развива твърде бързо. (- БЪРЗО РАЗБРАХ, ЧЕ НЯМАШ ПАРИ)
3. Не печелиш достатъчно пари. (- АМА ТИ ПЪК СЪВСЕМ НЯМАШ ПАРИ)
4. Не си достатъчно зрял за мен. (- ВСЕ ОЩЕ НЕ ПЕЧЕЛИШ ДОСТАТЪЧНО)
5. Искам да се концентрирам върху кариерата си. (- ПОНЕ АЗ ДА ВАДЯ ПАРИ)
6. Не харесвам семейството ти. (- НЕ СА ДОСТАТЪЧНО БОГАТИ)
7. Просто не се получава. (- НЯМАШ ПАРИ, НАМЕРИХ ДРУГ С ПОВЕЧЕ)
8. Ние така или иначе няма да се женим. (-ЗАЩОТО НЯМАШ ПАРИ)

МЪЖЕТЕ:
1. Просто не върви. (– Не си достатъчно красива и не даваш отзад)
2. Срещнах друга. (– Тя е по – красива и/или дава отзад)
3. Просто не ме привличаш повече. (– Искам по- красива, която дава отзад)
4. Изгубихме сексуалната искра. (– виж т.1)
5. Проблемът не е в теб, в мен е. (– виж т2)
6. Трябва да се съсредоточа върху кариерата си. (- За да си намеря по- красива, която ще ми дава отзад.)
7. Ние искаме различни неща. (виж т.3)
8. Просто не искам да те виждам повече. (виж т.2)
9. Не съм готов за сериозна връзка. (виж т.1)
10. Просто нямаме много общи неща. (виж т.7)

[west hamm]

хахах изби рибата

[pioneer 306c]

Жената на:
20 г. е като Африка - неразгадана и пълна с енергия
30 г. е като Индия - топла и мистериозна
40 г. е като Америка - технически съвършена
50 г. е като Европа - стара и пълна с история
след 60 г. е като Сибир - всеки знае къде е, но никой не иска да ходи там!!!

 

 

 

Сашо си простира гащите и си мърмори под носа:
- На никой вече да нямаш доверие в днешно
време… ама на никой! Даже и на себе си!
А уж само исках да пръдна….

 

 

 

Събуждам си се аз тази сутрин след рождения ден. Глава се люшка, светът е различен . Телефонът неистово звъни. С трудности вдигам слушалката и успявам да изрека дълбокомисленото
- Мъъъъъъъъдддаааааааааъъъ
От другата страна, най-добрият ми приятел, който смътните ми спомени от вечерта бяха запаметили от другата страна на масата, неочаквано бодро ме пита:
- Снощи водка пихме ли?
- Пихме.
- А спирт пихме ли?
- Пихме.
- А ракетно гориво пихме ли?
- Пихме.
- А ти сра ли тая сутрин?
- Не.
- Недей. Обаждам ти се от Токио!

[Mitazi]

Баща изпраща сина си на курорт. Синът за първи път ще ходи на море. Пристигнали от село до ЖП гарата и бащата дава напътствия на сина.
- И, сине, много да внимаваш там.
- Защо, тате?
- Ти не знаеш там на морето какви могат да бъдат жените.
- Какви, тате?
- Много коварни. Ако много не внимаваш, ще вземеш да донесеш някоя зараза вкъщи. Ще заразиш жена си. А тя - мене. А аз без да знам ще заразя и майка ти. А ти я знаеш майка ти каква е. Ще измре цялото село...

 

 

 

И да внимавате като идвате през лятото в Бургас 

[зенит-е]

Ехоооо, колеги.... спите ли вече?

Ето ви един за пробуждане:

 

Една лекарка не може да заспи. В нея се борят съвестта и разумът.
Съвестта:
- Как можеш да спиш спокойно, след като изневери на мъжа си?
Разумът:
- Зависи. Той все няма време за секс! Постоянно е зает! И светица да си, ще изневериш!
Съвестта:
- Добре, има някакво оправдание. Но да го правиш с пациент – къде отиде лекарската етика?
Разумът:
- Глупости! Петрова от трета поликлиника как се чука с пациенти, а? И те доволни, и тя оправена...
Замълчала съвестта, но таман лекарката взела да се унася и тя ехидно прошепнала в ухото:
- Да, ама Петрова не е ветеринар!

[BNN]

:D

[pioneer 306c]

Урок по биология. Госпожата е донесла плакат с екзотични птичи опашки и започва да изпитва:
- Иванчо, тази шарена опашка на какво птиче е?
- Госпожо, как може по гъза да разбера каква е птицата?
- Марш, утре да дойде баща ти.
На другия ден преди началото на първия час се отваря вратата на учителската стая. На вратата един рошав мъжки гъз, висят му рунтавите мъдури и дрезгав глас казва:
- Ей, умни даскалки, познайте на кой бащата е дошъл!?

 

[puf-paf]

- Ей, умни даскалки, познайте на кой бащата е дошъл!?

 

Съдейки по увисванео - поне 18 мг никотиново съдържание...

... по припотяването (конденза) - поне 50% VG...

[Mitazi]

- Миме, хайде сега да пробваме задна!
- Още не. Страхувам се!
- Добре де, за всяко нещо си има първи път! Хайде!
- Добре, нави ме!
- Хубаво, сега ще изляза и ще те упътвам, а ти паркирай!

 

-------------------------------

 

Младеж догонва девойка:
- Госпожице, госпожице, може ли да се запозная с вас?
Девойката се обръща:
- НЕ!!!
- Лелеееееее... много ви благодаря!

 

-------------------------------

 

НАИМЕНИВАНИЯ НА УЛИЦИ В БЪЛГАРИЯ
(по данни от РПУ)

 

- Ханко Брат
- Рамбо Силек
- Сър Пичук
- Дърт Анян и тримата му с китари
- Смело с ръце
- Дон Дуков 2
- Мони кабел учи
- Арнолд Шварц е негър
- Фанта с магории
- Пияни виж ни!
- Питат ли Медей Зората?
- Николайко Перник
- Доко, гащи чакам
- Института по метеорология КАМБАН
- Донки Ход
- Ей, сиди си
- Паренка ша духа
- Родна реч, о, майна сладка...

Редактирано на 11 Февруари, 2013 от Mitazi

[pioneer 306c]

Последният работен ден на Петьо пощальона след 35 години вярна служба на Българските пощи. Отишъл Петьо до централата взел си раницата с писмата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които си обикалял още от първата година в пощите.
Като стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен.
Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо през годините му подарил кутия кубински пури – да си ги пуши с пенсията.
Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата се отворила, а на прага една ослепителна блондинка облечена провокативно . Без много приказки мацката го грабнала за ръката завела го на горния етаж в спалнята, където няколко часа двамата правили див секс.
След като се облекли горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж направила му закуска – яйца, бекон и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева:
- Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева?
Мацката отговорила с усмивка:
- Ами тая сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и нали, че трябва да направим нещо специално за теб и той ми каза “Еби го тоя – дай му пет лева!”…..а закуската беше моя идея.