Да се посмеем - вицове, истории, картинки

[afifa]

В стила на " Ханко Брат", но на руски:

Блондиннка звонит в такси:

- Алло - это такси?! Я уже пол часа жду Вашу машину АПЕЛЬСИНОВОГО цвета!

Оператор такси:

- Девушка, Вас уже пол часа ожидает ОПЕЛЬ СИНЕГО цвета...
 

[Topper]

-Добър ден искам да направя застраховка "Каско"
-Добре,каква е колата?
-Абе не за колата,за жената
-Е,ама как?
-Ами ако някой случайно я чукне....

Три двойки решили да разнообразят сексуалния си живот. Жените си купили черни латексови костюми с камшици и всички екстри. След няколко дена се събрали на кафе и започнали да си разказват. Първа заговорила най-младата, която била с гаджето си от скоро. - Моят приятел като ме видя с този костюм и направо полудя. Каза, че вече иска да живеем заедно. Беше просто невероятно! Втора се обадила жената, която имала дългогодишна връзка. - Ох, моят приятел като ме видя с костюма и откачи. Правихме секс, а после ми предложи брак. Страхотно беше! Накрая проговорила третата, която била омъжена от 20 години. - Ами аз си облякох костюма и зачаках мъжа ми да се върне от работа. Той като се прибра, погледна ме и ми каза "Ооо, Батман, какво има за вечеря?"!

[Mitazi]

Иванчо пита родителите си :
- Какво е това минет ?
Почудили се родителите малко, ама решили, че е вече достатъчно голям да научи и майката казала :
- Минет е когато го вземаш в устата.
Бащата възмутен :
- К'ви са тия глупости?! Минет е когато го даваш в устата!! Момче възпитаваме!!

Редактирано на 12 Февруари, 2013 от Mitazi

[Topper]

Поп се качва в такси. Бакшишът надул педала и изведнъж! Прас! Нацелил някаква дупка.
- Баси майката! – изпсувал таксиджията. Попът си мълчи.
След малко пак. Прас! Нацелил друга дупка.
- Баси майката! – пак изпсувал таксиджията. Попът пак си мълчи.
След няколко минути таксито уцелило трета дупка. Бакшишът пак изпсувал:
- Баси майката!
Попът не издържал и му направил забележка:
- Защо така ругаеш и злословиш синко? Казвай просто „Слава тебе Господи” и ще видиш, как всичко ще бъде наред.
Таксиджията се поуспокоил малко. След 100 метра колата нацелила шахта без капак. От удара се откъснало предното колело и се затъркаляло напред. Таксиджията тъкмо да изпсува яко и се усетил и извикал:
- Слава тебе Господи!
И в тоя момент – чудо. Колелото спряло, върнало се назад и си застанало на мястото.

Попът като видял това изкрещял:
-Баси майката!!!

[Димитър]

Пиша си с 1 мацка и тя вика:
- Висока, стройна и с големи цици съм.
Аз:
- 69 правиш ли?
Тя:
- 69 правя другия месец

[Stormglass]

В обедна почивка служител пита колежка:

- Виж сега, имаме малко време, искаш ли да го направим в поза 68?

Тя очудено пита:

- А каква е тази поза?

Служителя обяснява:

- Много проста, ти ще посвириш, а аз ще имам да ти връщам!

[pioneer 306c]

Жена пита мъжа си:
-К'во да праиме таа вечер?
- Аe да одиме по курви... ти при майка ти, аз при Ленчето...

 

 

 

 

Жена сe оплаква на сексолога, че мъжът и въобще я не оправя. Той и предлага стимулиращи капки тип Виагра, от които трябва да му сипе 2-3 в супата. На другия ден жената е пак при сексолога.
- Докторееее, докторе, к'ва стана тя! Я па нали не съм виждала секс от месеце и место 2-3 капки, му сложих 20! Изеде си он супата - нема му нищо, почна второто яденье и в тоа момент, кат ма изгледа с оня поглед на разярен бик, дръпна покривката от масата, тръшна ма на нея, и като ма почна - 2 часа секс! Скъса ми заднико от е*анье! То не беше отпреди, отзади, у устата, па па отзади...
- Ами супер! Нали това искаше! - казал докторът.
- Да бе, докторе, е*аньето беше супер и много ми ареса! Ама ма е срам да влеза втори път у тоа ресторант...

 

 

 

Вчера шефът ни изпрати да сваляме ледени висулки. Една висулка падна върху колата му. Въпреки че той предвидливо я беше паркирал на 70 метра от сградата...

 

 

 

 

Никога не успях да рабера защо сексуалните подбуди при мъжете и жените са тъй различни. И никога не проумях цялата история с Венера и Марс.
Така и не разбрах защо мъжете мислят с главата си, а жените със сърцето.
Ето ви пример:
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларш. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има секс.

[puf-paf]

- Знаеш ли поза 82.8?

- К'ъв си ти бе? И к'ва е тази поза?

- Аз съм данъчен... това е 69 ама с ДДС...

[Mitazi]

Как Започват Скандалите 

Сяда жена ми до мен на дивана, докато аз превключвам каналите, и ме пита:
„Какво има на телевизора?” 
Аз казвам: „Прах.” 
И скандалът започна.... 

******************************************

Докато с жена ми гледаме „Кой иска да стане милионер”, аз се обърнах към нея и
я попитах: „Искаш ли да правим секс?” 
„Не”, казва тя. 
И тогава аз казах: „Това окончателен отговор ли е?” 
Тя даже не ме погледна и каза: „Да.” 
И аз казах: „Тогава ще се обадя на приятел.” 
И скандалът започна....

******************************************

В събота, рано сутринта, станах тихо, облякох се, направих си обяд и тихо
отидох в гаража. 
Закачих лодката за колата и бавно потеглих. Имаше силен вятър. 
Включих радиото на колата и в този момент казаха, че целият ден времето ще е
лошо.... 
Върнах се обратно в къщата, тихо се съблякох и легнах в леглото. 
Погалих жена си по гърба и прошепнах в ухото й: „Времето навън е ужасно!” 
Моята, от 5 години любима жена, отговори: „Представяш ли си, и глупавият ми
съпруг отиде на риба в това време?” 
И така започна скандала.... 

******************************************

Сутринта бутнах една кола. Отбихме отстрани на шосето и другият шофьор бавно
излезе от колата си. 
Знаете как понякога, когато сте много стресирани, и най-малкото нещо може да ви
разсмее. 
Дааа, няма да повярвате, но той беше .... ДЖУДЖЕ!!! Засили се към колата ми,
погледна нагоре към мен и извика: 
„Аз не съм Щастлив!!!” 
Погледнах надолу към него и попитах: „Добре, кой от седемте си тогава?” 
И така скандала започна....

*****************************************

Жена ми започна да подмята какво иска за подарък за предстоящата ни годишнина: 
„Искам нещо лъскаво, което да вдига от 0 до 150 за 3 секунди.” 
Купих й кантар за баня. 
И така започна скандала....

******************************************

Като се прибрах снощи вкъщи, жена ми настояваше да я заведа на някое място,
където е скъпо. Заведох я на бензиностанцията. 
И така започна скандала....

******************************************

Отидох в Пенсионното да си подам документите за пенсия. 
Жената на гишето ми поиска личната карта, за да провери възрастта ми. 
Проверих всички джобове, няма я. Явно я бях забравил вкъщи. 
Казах на жената, че много съжалявам, но съм си забравил личната карта и ще
дойда по-късно. 
Жената каза: „Разкопчайте си ризата.” Разкопчах я, и се разкри побеляла къдрава
гръд. 
Тя каза: „Побелялата коса на Вашата гръд е достатъчно доказателство за мен.” И
прие документите ми за пенсия. 
Когато си отидох вкъщи, възбудено разказах на жена си какво ми се е случило в
Пенсионното и тя каза: 
„Трябваше да си събуеш панталоните. Щяха да ти дадат и инвалидност.” 
И тогава започна скандала.....

****************************************** 

Жена ми и аз отидохме на среща на съучениците. 
Аз непрекъснато наблюдавах една пияна жена, поглъщаща питието си на съседната
маса.Жена ми попита: „Познаваш ли я?” 
„Да,”, казах аз, „Тя е старото ми гадже. Разбрах, че е започнала да пие, след
като сме се разделили и оттогава не е изтрезнявала.” 
„Господи!”, каза жена ми, „Кой би повярвал, че някой може да празнува толкова
дълго време?” 
И тогава започна скандала....

******************************************

Заведох жена си на ресторант. Сервитьорът, по някаква причина, взе първо моята
поръчка. 
„Донесете ми телешка пържола „а л’англе”, моля.” 
Той каза: „А какво ще кажете за „лудата крава”?” 
„Ами тя сама ще си поръча.” 
И тогава скандалът започна....

******************************************

Жена ми стоеше гола в спалнята, гледайки се в огледалото. Не беше доволна от
това, което вижда, и ми казва:
„Чувствам се ужасно. Изглеждам дебела и грозна. Наистина имам нужда да ми
направиш комплимент.” 
Аз й казах: „Зрението ти е почти перфектно!” 
И така започна скандала....

 

__________________

[puf-paf]

... Някой прочете какво е написал във форума

"И тогава скандалът започна...."

Редактирано на 12 Февруари, 2013 от puf-paf

[devilbo]

1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен
жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси
бира.

2.03. На възложителя не му се хареса израза: "когато стане, тогава".
Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи
технологии.

3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще
стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но
едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. Петров отиде да върне бутилките.

8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този
човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати
"Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С
чувство на изпълнен дълг играем Quake.

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров
настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по
ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим
няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На
Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок.
Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите
дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе
равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим,
за да не падне.

30.04. Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се
интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от
стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през
прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията.
Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05. Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил
всичката бира. Оказа се по лошо: Забравили сме за основите. В проекта са
описани, а документацията я четат само идиоти.

11.05. Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е
направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати
подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07. Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08. На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър.
Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо
без знание за вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се
направи.

14.08. Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната
архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни
идиоти.

17.08. Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е
дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с
тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

1.09. Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена
устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е - по
форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На
каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09. Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в
блока с различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да
не се ебава.

2.10. Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание,
че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и
нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10. Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40
градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза,
че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв
блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и
му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естесвено я хареса.
Мамка му.

4.10. Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите
прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има
недокументирана функция.

5.10. Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно
сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички.
По-лесно е да направи всичко наново.

6.10. Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне
времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика,
каза - калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим
всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10. Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата
сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и
отдохме да играем Quаkе.

17.10. Петров се върна от запоя. Работим.

7.11. Празнуваме 7 ноември или както се нарича сега. Комунисти във фирмата няма, затова никой не ни разваля празника.

15.11. Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за
нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11. Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор.
Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на
долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на
повърхността.

25.11. Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира
намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен
блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12. Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не ни разваля празника.

14.01. Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02. Най после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02. Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02. Алекс казва, че не е виновен. Просто 12-я етаж на Сидеров е 5
метра по-широк и 4 метра по-висок от 12-я етаж на Петров. Става ясно, че
са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия
покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02. Лепихме и закрепвахме покрива. Петров казва че ще издържи, ако не завали сняг.

7.02. Заваля сняг...

10.02. Направихме покрива от шпертплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме асансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от
кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не
забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо асансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира асансьора. Той се засили, проби покрива и
отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шпертплат и се
оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не
сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е
полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите
от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези
етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров
обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме.
Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се
наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един
апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това
постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в
строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за
недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени
в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки
дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било
модно на Запад. Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и
вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците.
Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и
останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за
оптимизация.

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не
ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци.
Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат
половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно.
Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли
да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва - по-добре да не
рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в
документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март?!? Откъде?!? Вчера беше... Мамка му! Кой да
знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови
вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално
тестване. Мдаа, добре поработихме вчера... В крайна сметка не е толкова
страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или
от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартаментите е
невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в
половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на
шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж
въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния
маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия
малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си ебало
майката...

[go4o]

Long live USA!

-----


3 април 2005 година


Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се
въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и
учителят ми писа шестица.

Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още
200 грама. И сега съм само 145 кг. А само преди месец бях 146! Но татко
каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен.
Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова
старомодно!

След това закусих. Закуската ми беше диетична - овесени ядки с
обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек
десерт от 4 двойни хамбургера. На закуска беше весело. С баща ми се
съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5
кинта. Ако не ми ги даде до довечера - ще го осъдя.

Училището ми е много далеч от къщи - на цели 500 метра. Добре, че имам
кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко.
Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви
глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги
взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я
открили ние, американците. Затова и се нарича Америка. По интересно беше
по география. Колко много интересни неща стават по света! Например,
учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и - Египет -
има триъгълни небостъргачи, в коитоживеят зли руски мумии. И защо тези
руснаци никъде не ни оставят на мира?..

Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми
Джим сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че
оповръщахме басейна.


7 април.


Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара
да играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после
влязох в ритъм. Толкова е увлекателно - три часа поред да си подхвърляте
топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!
След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на
президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме
президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира
всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво
щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези
глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога
няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да
построят демокрацията. Боже, пази Америка - страната, готова да
ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив - ние винаги можем
да го накараме. След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме
американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от
разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ.

На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи
кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците
идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре
че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има
разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10
процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха...


Край, аз реших - обезателно ще стана географ. Искам също като тях да
изучавам тази прекрасна наука - геометрията. Днес учителят ни проведе
забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия.
Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е
добре известно, че руснаците - те са кръстоска на мечка с човек, хранят
се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по
празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него. След разказа
на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители.
Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни
дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има
местонахождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и
пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги
изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на
злото!


След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти
седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да
пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в
тоалетната. Трябва да разкажа на нашите - колко ще се изненадат, като
научат...

Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта…


24 април.


Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега
разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до
седем. Учителят ме похвали. Аз него също.

След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата
под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не
съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен.

Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля
по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да
избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в
главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се
забавляваше. Нас веднага ни пуснаха в къщи.


8 май.


Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно
преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили
Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин,
който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал
столицата му Варшава. Немците на танкове и велосипеди превзели Париж,
Брюксел, Киев и Биробиджан. След окупирането на Биробиджан Съединените
Щати изгубили търпение, и те се включили във войната. Отначало
бомбардирали немците в Афганистан, след това в Сирия, и след това в
Дисниленд. Немците започнали да отстъпват. След това американските
войски обкръжили Германия и с точкови удари разрушили целия Берлин,
развявайки звездно-раираното знаме над Айфеловата кула. Саддам Хюсеин го
заловили в едно берлинско предградие, където се криел в мазето на един
супермаркет. Кървавият диктатор бил осъден и и изпратен на каторга на
остров Света Елена. А всички народи по света в общ порив аплодирали
храбрите войници на САЩ и ги засипвали с цветя, плодове и зеленчуци.
Така завършила втората световна война, след която на всички кървави
диктатори им станало ясно: от демокрацията още никой не е избягал жив...



11 май.


Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме
впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм
виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да
отчупи пръст на едната скулптура.

Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква
стара баба тичаше и крещеше: "Тя струва милион и половина долара!" Ние с
Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура.
Постъпихме като истински американци.

Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и
една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата.
Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!

 

 

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.


Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".


Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.


По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.


Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни
тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.


За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята
във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата
се сграда.


Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.


След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко,
така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента
съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.


Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.


Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на
сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела,
който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова
впечатляваща бързина.


Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните
охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за
инцидента.


Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко
намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната
ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях
окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на
болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до
земята и при удара в нея дъното му се откачи.


В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.


Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.


Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.


Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше
нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко
разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът
започна леко да ми изневерява.


Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали
нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие
последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.


Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху
купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда
пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото,
което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел
започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата
се стовари върху мене.


Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

Редактирано на 13 Февруари, 2013 от go4o

[Mitazi]

1. Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда - СЕРГЕЙ

2. Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти - БИСЕР или ДИКЕНЗ

3. Човек, който седи до кръста във вода - ДУПЕДАВЕЦ

4. Човек, който лиже задници - АНАЛИЗАТОР

5. Дете, което не е родено в Гърция - НЕГЪРЧЕ

6. Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата - ПИТАГОР

7. Полов акт с кол - КОЛЕБАНИЕ

8. Човек, който спира коне и каруци - КОНСПИРАТОР

9. Човек, който събира коне - КОНСУМАТОР

10. Човек, който търси жаби - ДИРИЖАБЪЛ

11. Дете, което не ходи по голяма нужда -
НЕСЕСЕРЧЕ

12. Човек, който расте с една педя - ПЕДЕРАСТ

13. Човек със 100кв. метра задник - ГЪЗАР

14. Жена, която бие мъжа си - КУРАБИЙКА

15. Мъже в редица - КУРНИЗ

16. Човек, който мрази старите хора- ДЯДО МРАЗ

17. Човек, който се завира в дините - ДИНОЗАВЪР

18. Човек, който пипа парите на леля си - ПАРАЛЕЛЕПИПЕД

19. Човек, който си маже космите с нафта - КОСМОНАВТ

20. Човек де живее до барата - Баровец

21. Човек дето харчи всичко до стотинка - Доцент

22. Дете ненавършило годинка - Негодниче

23. Много жени в басейн - Компот от сливи

23a. Ако са стари - Ошаф

24. Човек притежаващ два вола - Бивол

25. Човек дето ходи бос - Босилек

26. Мъж, на който оная работа е 1см - Курсант.

27. Човек, който живее на палма - Palmolive.

28. Такъв, дето умира на палма - Napalm Death.

29. Мъж, на когото са му махнали топките - Аташе (при някои индивиди това се случва културно, а при други - по военен път)

30. Много педераси наредени в кръг - енциклопедия

31. Жена, която обича сливи - ДАМАДЖАНКА

32. Летящ по писти - ПИСТОЛЕТ

33. Обичащ мира и парите - ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

34. Мразещ истината - ХОКЕИСТ

================================

 

Поука за бирата

 

 

 

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

 

Студентите се разсмяха.

 

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

 

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна.
"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.... с приятели"
------------------

Наздраве

==========================================================================

 

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ (ИСПАНИЯ)

 

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

 

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

 

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

 

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

 

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

 

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

 

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

 

 

 

[nblagoev]

18+

Дългогодишните етнографски проучвания стигнаха до неочаквано откритие – в българския обреден календар има десетки празници и ритуали, свързани с многообразието на българския полов живот и самобитните ни фолклорни сексуални практики.

Години наред казионната етнография лицемерно е премълчавала тези ритуали, считайки ги за “нецензурни” и “упадъчни”.

Но днес, когато глобализационният нож е опрял до кокал в народната снага, ние сме длъжни да захвърлим фалшивия свян и гордо да разкажем на света за нашите стародавни сексуално-битови обреди.

 

Спасовден

В Добруджанския край на този ден се извършва ритуалът “обръщеник”. Женихът обръща невестата си с гръб, запрята полите й и внезапно я обладава анално с думите “Те ти, булка, Спасовден!” Поверието гласи, че ако невестата пищи много, годината ще е плодородна.

 

Пичкинден

Празник, познат в някои краища на Северозападна България.

Невестите стават преди изгрев слънце, наскубват вълна от интимните си части, разчепкват я на дарак, и я варят в бакърено котле.

Докато я варят, наричат:

“Вълна, вълна, вълничица,

що си расла край пичица,

втасай вълно във котлето

да развеселиш путето!”

Ако вълната в котлето кипне, невестата ще се радва на бурен полов живот през цялата година.

 

Видовден

На 40-ият ден след сватбата идва “Видовден” - денят, в който женихът има право да види половия орган на невестата си.

(До този ден сексуалните актове се осъществяват само на тъмно.)

За целта невестата става преди изгрев, вчесва интимното си окосмяване и го закичва със стръкове чемшир, червен конец с нанизани на него червени чушки, стар чесън, сушени сливи и златни пендари.

Женихът говее (или го вее) и гледа невестините “чемшир порти”, без да пипа.

 

Малък Уйовец

В срядата преди Силвестровден ергените се сбират в полунощ и отиват на реката, където накисват половите си органи и пеят:

“Расти куре, да пораснеш

вдигни снага до небето,

до небето, до звездите,

да развеселиш момите”

След накисването в реката всеки ерген “ашладисва” органа си с калем от черковния орех и го благославя “голям да порасне”.

 

Мъдни вечер

В навечерието на Коледа цялото семейство се сбира край трапезата. В огнището гори мъдник – питка, в която са замесени тестисите на току-що закланото прасе – символ на здраве и берекет.

Най-старата жена в дома омесва бахур, разчупва го и го раздава на момите с благословията: “Цела година да ядете големия бахур!”

Момите слагат бахура под възглавницата си и преди да заспят скритом мастурбират, за да сънуват чий бахур ще ядат тая година.

 

Нестанарство

Странджански обряд, подобен на нестинарството. Изпълнява се от възрастни мъже, наречени “нестанари”, защото вече не им става. Нестанарите палят огън от меки дърва – символ на загубената мъжественост и играят хоро, докато дървата догорят. След това изуват потурите си и заравят члена си в жаравата, вследствие на което изпадат в транс.

 

Гонене на бубата

Традиционен граовски обичай, свързан с магически действия и практики, прогонващи половите паразити, т.нар. “момини гадини”, (в Трънско ги наричат “полазници”).

Обрядът се извършва, като жените кадят интимните си части с тамян, след което ги заливат с отвара от ланска дюля, син камък и мисирски курешки. Докато се полива, се нарича:

“Беж, бубо, беж!

Пичка не поглеж!

Аман от сърбеж!”

 

Хуркинден

В деня на лятното слънцестоене бабите сбират младите невести и им показват как да “вдяват хурката”, ако женихът им е заминал на гурбет. Преди “вдяването” хурката се намазва с петмез. (Според някои етнографи от този ритуал е произлязъл изразът “на баба ти хурката”).

В Родопите този обряд е известен като ЧЕСАНИЦА и се изпълнява малко по-различно. Вместо да вдяват хурка, невестите нижат броеници от нахут и чешат с тях половите си органи, докато стигнат до оргазъм.

 

Душипилец (Рахатник)

В този ритуал участват най-младите ергени на селото. Пали се голям огън, ергените сядат около него, изуват потурите си и започват да “душат пилето, дорде изплюе семето”. Който се справи най-бързо, бива наречен Рахатник. Другите ергени му поливат да се измие и го даряват на дясното рамо с кърпа и чорапи.

 

Роговица (Кучкинден)

Народен празник на измамения съпруг. Омъжените жени закичват косите си със здравец и тръгват да обикалят домовете, в които има “кучка”, демек жена с леко поведение. Посреща ги съпругът й, наричан “Рогльо”. Жените го даряват с кравайчета, които да закачи на “рогата си”, злорадстват и пеят:

“Ставай Рогльо, дърт лешпер,

носим ти добър хабер:

Твойта булка от зарана

трижди вече е ебана.”

 

Курваруване

Участниците в този обичай са само мъже-овчари. Води ги най-старият курвар, наречен още станеник, защото винаги му става.

В нощта срещу Гергьовден те обикалят домовете, носят геги – символ на мъжкото начало, и пеят обредни песни с различни мотиви, според лицето, на което се изпълняват. Ако домакинята е мома, се пее:

“Тебе моме ти прилега

Да подфанеш нашта гега

Леле, как сме загорели

Да ти видим кълки бели!”

Ако домакинята е невеста, се пее:

“Ой те, гиздава невесто!

Мъж ти те оножда често.

Мигар йощ не си разбрала,

Как се свири на кавала?”

Случва се и домакинът да е хомосексуалист. Тогава се пее следното:

“Домачине гъзовити!

Дупедавецо честити!

Дойдоха ти добри гости,

Никой нема да ти прости.

Яла бърже във егрека,

Да ти пръснеме геврека!”

 

Първомесеница

В първата неделя след Петковден невестата маже гърдите си с отвара от омайниче и бабина душица и ляга гола в нощвите. Женихът кляка край нощвите и цяла нощ меси гърдите й за берекет и ги благославя “да втасат като бухлати козунаци”

 

Курни Заговезни

През пости оралната любов е забранена, понеже не бива да се слага в уста никакво месо.

Затова в неделята преди началото на постите се изпълнява обрядът “хамкане”. Най-младият жених в семейството стъпва в средата на трапезата и започва да върти половия си орган, а жените се опитват да го уловят с уста.

Редактирано на 13 Февруари, 2013 от nblagoev

[Mitazi]

ПРОСТО ВЕЛИКО !!!

Секретно
екз. единствен
До контраадмирал Роджър Конър
Норфолк.
Отчет за извършена проверка
Сър.
Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2003г получих заповед да извърша учебно
проникване на българска военна база и да предоставя на Вас снимки на склад
за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте:
Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка. Вие сам се равнявате на взвод
морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и
честта на силите за специални операции. Имайте предвид че и български
диверсант ще се опита да проникне в наша ракетна част.
В града пристигнах с легендировка на богат английски турист и веднага
почувствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава
ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности
и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме
ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена камера и
GPS на стойност 6300$ .
Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно
покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно
наблюдение, излизайки от укритието само през нощта.
Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с
неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до
което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в
отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да
ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския
пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят.
Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха.
Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше
защо. Получих силно натравяне сър. Представяте ли си сър да се нахрани с
местен аборигенски салам капитан от морската пехота?
Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, в предвид обстоятелствата с
натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния
биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и
от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани.
За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия.
Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната
телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят
на непонятен сленг, част от който дословно привеждам::
- Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти някъде с
други ебани фатмаци. Новобранките до един са се тръшнали по креватите и
хъркат като рязани бургии.
На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в три
ката???
Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им
предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най съобразителното
куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната
квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам.Псето от яд се изходи пред вратата
и се върна към местослужбата си.
Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го
натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел. Кучетата ме подушиха
и широко отворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина.
Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски
надпис "Не открывать! Взрывоопасно!" и непознати символи и букви: от типа на
УВО 91, УВО 93, УВО 98 .
Покрай сандъците мирно спеше часови. Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд.
Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа.
В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е.
Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки проводника към видеокамерата забелязах, че проводника е само с
обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е
камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската нямах време да търся. Пристъпих към вратата с електронна
брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие
ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника не се
поддава на логика.
Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да
ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана.
Чуха се стъпки на приближаващия часови. Той се приближи плътно и почука с
приклад по електронната брава.
- Кой е, мамка му? - се чу отвътре.0
- Аз бе педал.
Врата се отвори.
Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер. Лепенките не
издържаха на екстремалните условия на варосания с
паяжина таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото
си ухо на обща стойност 3200$.
Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол, явен
признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе мамка ви?!
- Аз.
-Кой си ти бе путка майна?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случай в
академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори.
Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно".
Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна до половината.
Отворена консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде.
Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред
чували с картофи.
Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък обсег щом
горивото се залива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис
"Медицински спирт". В това време на вратата се почука.
- Кой е, мамка ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- Аве майна, отваряй, баба ти от Мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова.
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта мамка.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).Съвзех се
когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел.
Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в полиетилен
и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере, че е влизал в
Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота
и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка.
Болеше ме всичко.
Суперкостюмът (100 000$) беше скъсан и овалян в картофи. Наложи се да го
закопая. На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата
часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците, а сега къв е тоя
педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви?
Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се
прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$.

Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците
на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на
бас с един от американските охранители че не може да сложи фотографията на
дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети.
Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на
ракетата.
На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база
да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:
200 $ - самата операция.
100 $ - колата в която е спял понякога.
900 $ - уиски
200 $ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение
Общо: 6800$
В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършено
неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии,
скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки, че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изпратен на двугодишни курсове в България.
Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли.

[Mitazi]

=====================================

 

Срещат се две блондинки. Едната казва на другата:
– Снощи в дискотеката се запознах с един хакер.
– И?! Какво?
– Поканих го на кафе у нас после.
– И?! И?
– Отидохме у нас.
– И после?
– Съблякох се, свалих си гащите…
– Ти носиш гащи?!!
— — — — —
Срещат се двама хакери. Единия разправя:
– Вчера в дискотеката се запознах с една супер блондинка!
– И?! Какво?
– След това ме покани на кафе у тях!
– И???
– Като стигнахме у тях…се съблече чисто гола!!!
– И?! И?
– Преместих лаптопа от бюрото, за да я кача на него…
– Имаш лаптоп ли вече?! С къв процесор?…

 

=====================================

Искам дълго с тебе да люлея на съседа полилея!

 

===================================

За да излезете правилно от Интернет, Вие трябва старателно да изпълните долупосочената последователност от действия:

1. Затворете всички отворени страници, както и всички работещи приложения.
2. По установения ред затворете операционната система на Вашия компютър.
3. Изключете захранването на компютъра, а също така и на всички периферни устройства.
4. За да възстановите контакта с външния свят, изпълнете следните стъпки:

Стъпка 1. Отворете прозореца и вдишайте свеж въздух. Внимание! Няма да можете да регулирате контраста и яркостта, също така не можете да повлияете и на силата на звуците! Приемете всичко такова, каквото е. Шумовете не са генерирани, а се предават директно (“live”)!
 

Стъпка 2. Опитайте да направите няколко крачки из стаята. Това, което забелязвате да се движи под Вас, са Вашите крака; не се плашете, засега всичко протича нормално.
 

Стъпка 3. Огледайте се около Вас. Ако забележите още някой движещ се, опитайте да се приближите до него и просто да го заговорите. Клавиатурата за това не е необходима! Отговориха ли Ви? Ако – да, бъдете крайно внимателни, Вие не сте във форума или в чата. Помислете добре, преди да кажете каквото и да е: сега всяка обида може да Ви доведе до телесна повреда!!!
 

Стъпка 4. Опитайте се да приемете някаква храна. За целта отворете вратичките на всички шкафове. Ако при отварянето на някоя вратичка вътре светне лампичка, значи сте открили хладилника. Там обикновено се намира нещо за ядене. Преди да изядете каквото и да е, моля, обърнете внимание на срока на годност на продукта!
 

Стъпка 5. Сега можете да излезете от къщи, с цел запълване на шкафа, в който свети лампичката (процесът и известен още и с името “Отивам до магазина”). Внимание! Ако всичко Ви се струва непознато, помолете някого да Ви придружи до магазина. Оглеждайте се внимателно: всички автомобили са истински и улицата трябва да се пресича само когато платното е действително свободно. Колкото и невероятно да звучи, сега имате само един живот. Нов старт на играта е невъзможен! Също така, не е предвидена възможност да намерите търговец на възкресяваща напитка.
 

Стъпка 6. Ако при връщането Ви вкъщи към Вас се затичат малки деца, повтаряйки възгласа: “Тате, тате!” (“Мамо, мамо!”) не се плашете, това вероятно са Вашите собствени деца. Да… Във Вашите спомени те бяха значително по-малки… Но няма страшно, достатъчно е да си спомните имената им и бързо ще привикнете отново към тях.
 

Стъпка 7. Когато отново влезете вкъщи, седнете удобно в някое кресло, но в никой случай в това, което стои пред Вашия компютър!!! Чудо! Вие почти се справихте. Сега опитайте да прочетете няколко страници от някоя книга (книгата е дебел тежък предмет, който може да се разлиства, в някои има даже и красиви шарени картинки). Забелязахте ли как при четенето във Вашия череп (там горе, между ушите) нещо заработва? Това се нарича “мисли” и те идват при Вас в процеса на четенето. И още: не се опитвайте да кликате с пръсти в ъгъла на страницата, след като я прочетете – мултимедията беше до вчера, сега трябва да прелиствате книгата ръчно. В началото не се опитвайте да четете повече от десетина страници подред. Оставете книгата встрани, но не много далече. Сега се обърнете към съпругата (съпруга) си, т.е. – към лицето, което клати глава в далечния ъгъл. Кажете й (му), че с Вас всичко е наред и Вие ще се постараете да се поправите. Разбира се, никой няма да Ви повярва (поне в първите дни), но не се отчайвайте! Незабавно продайте модема (LAN картата) си и вместо това купете аквариум. Той функционира подобно на Screen Saver-ът на Вашия монитор. И това ще бъде първият признак за подобрение за Вас.

===========================================

Ако децата имаха свой форум, какви щяха да са темите там?

 

“Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?”
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, клизмата и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Струва ли си столчето “Чико-Поли”?”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим к това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупе са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина – струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“Цица отделно от мама: възможно ли е това?”
“А вас целуват ли ви по дупето?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки – как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..”

 

====================================

Наръчник за гладко и правилно писане
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите – откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с… многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил – както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

 

==============================

[mad-max]

‎80 годишен старец, отива на лекар да му издаде медицинско, като казва че му предстои сватба. Лекаря му честити и пита:

- И как се решихте на тази стъпка? На колко години е булката?

- На 21.

Лекаря изумен, обяснява:

- Длъжен съм да ви кажа че прекомерно многото секс на тази възраст, може да доведе до сърдечен удар и евентуална смърт.

- Аааа. . . Да мре бе. . . Друга ще си намеря!

 

=============================================================================

 

Един мъж отива на доктор:

- Докторе, ни ибъ. .

- Как така не ибеш, бе? Чакай, сега ще я видим тая работа.

Извикал доктора сестрата, 20 годишна нимфоманка. Видял я пича, гепил я и за отрицателно време я оправил.

- А, явно се оправи - казал доктора.

- Е, като има ибъ. .

=============================================================================

 

 Вървя си из гробищата и гледам траурните надписи: ОТ СЪПРУГАТА, ОТ ТЪЩАТА, ОТ СЪСЕДИТЕ, ОТ КОЛЕГИТЕ и никъде не пише: ОТ РАКИЯ починал...

 

 

[pioneer 306c]

Абре момци, като ги поствате тия дълги разкази и т.н. мислите ли, че изобщо някой си прави труда да ги чете?

[mad-max]

Абре момци, като ги поствате тия дълги разкази и т.н. мислите ли, че изобщо някой си прави труда да ги чете?

Щом си стигнал до тук.....значи поне си ги прегледал 

[Mitazi]

Ами то ние ги постваме... ама да не мислиш че после и си ги четем 

[pioneer 306c]

Щом си стигнал до тук.....значи поне си ги прегледал 

Аз ги и чета но като стигна до половината и съм забравил началото...

 

 

 

 

Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:

- И какво правиш тук?!

- Ами, возя се...

- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!

 

[Mitazi]

Двамата българи в Москва:

 

-Вы за сефте в Москве?
-Имеется хасом!
-А что асансьор не работает?
-Нет, где-то закекерчился между етажами.

 

================

Кораб прави редовни курсове до Одеса. При един от престоите на одеското пристанище, готвачът на кораба, се запознал с една руска девойка. Как са общували и как са се разбирали, не се знае, но можем да се досетим.   Та, приказвал си въпросният другар с въпросната другарка, но все пак си имал и задължения на кораба, трябвало да разсипва вечерята на екипажа. И за да е сигурен, че девойката ще го чака, се обърнал към нея със следните думи :
- Ти садись на сканапейку, аз ши раздам манджата и ш` са вазвърна! 

================

Руско-български бисери:
- У вас в Москве есть салкъмами и тополами?
- Вы сефте в Москве? - Имеетси хас!
- Можно Вас спросить? - Нет, ще чакаете!

================

-  Что вы вечерали?

-  Яйцами на глазами. 

================

През 80–те години беше много модерно да се посрещат руски групи. Веднъж и нашата комсомолска организация беше домакин на такава група. Посрещнахме ги в младежкия дом. Разменихме литературно – музикални програми, последва другарска закуска и след това автобуса потегли за комплекс “Орбита” (на язовир Батак), където щяха да пренощуват.

Имах две приятелки, коите учеха в руска гимназия. Сърбеше ги езикът да си поговорят на руски. Компанията на брат ми (вече завършили училище), решиха,че не е за изпускане дискотеката на “Орбита”. Натовариха ни на две коли и хайде пътят… Пристигнахме почти едновременно с руснаците и се вляхме в групата.

Момичета, момчета, русначета и българчета, стана голям “микс”. Настанихме се на една централна маса и приятелките ми веднага започнаха да си говорят на руски с гостите.

Скоро изчезнаха на дансинга и се развихриха в танците. Аз си седях на масата, леко унивах и съжалявах, че нямам куража да говоря на руски(страхувах се от грешки). Не щеш ли едно момче дойде при мен и с театрален жест се поклони пред мен.

- Можно? - покани ме на танц

- Можно – приех поканата

Станах да танцувам, ама през цялото време треска ме тресеше дали ще се справя с моите скромни познания по руски.

- Как тебя зовут? – попита момчето

- Меня зовут Радост – отговарям

- В каком классе ты?

- Я в восьмом классе

- Я в девятом классе – завърза се приказка - Я очень доволен.

“До тук добре” – викам си, а момчето продължава

- У вас ест брат?

- Да, он старши – и кимам с глава към батко. Его зовут Васил

- Ааа, Василий – поправя ме – Что работает папа?

“Ами сега?” Татко работеше в дървообработващ завод. Знам, че дърво на руски е дерево, ама дали обработващ ще мога да кажа правилно?!

- Деревообрабатывающий – изричам го мнооого бавно и следя за реакциите му.

- Хорошо!

“Брех, оправих се до тук. Не съм чак толкова зле по руски”

- Откуда вы приедете?

- Мы приехали из города Пещера

- Не, не, кто ваш город

- Я из города Пещера

В този момент младежът ме пуска и започва да се държи за корема от смях. Стоя недоумяващо на дансинга и си мисля дали думата пещера е някаква смешна на руски. А оня се тресе от смях до сълзи и ми вика:

- А я из городе Батак

Представяте ли си? Той ме мислел за рускиня, а аз него за руснак…

- Хубавичко си поприказвахме на руски, земляко. Чудех се, ‘щото всичко, което ти казах го разбра…

[Stormglass]

Двамата българи в Москва:

-  Что вы вечерали?

-  Яйцами на глазами. 

Доста близо е до руски език.

Яйца на очи - Яйца-глазунья.

[Mitazi]

По случай 14-ти феФруари...

 

В магазин за плюшени играчки:
- Дайте ми онзи голям червен плюшен задник.
- Но господине, това е сърце!
- Госпожо, аз съм кардиохирург от 20 г. и знам как изглежда сърцето, така че дайте ми онзи голям, червен плюшен задник!

[devilbo]

Скъпа Лили,

 

Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и
че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко
множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като
дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи,
защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги
пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това
после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе
си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми
изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам
да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия
път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не
омекват. Ти май купуваш специални отнякъде.

 

А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган
никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох
за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и
пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се
беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна.
Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма
големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам
в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

 

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в
микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама
направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през
тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно
по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и
по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на
микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го
купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега
работа.

 

Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е
възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват
процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се
притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и
на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и
заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще
излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли.
Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и
при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за
морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та
беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената,
за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а
пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния
кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко
понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили
и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин
всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има
прогорена дупка. А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата.
Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво
ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък
ще имаме винаги топло ядене.

 

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е
яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще
го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си
вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо
че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с
полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой
дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата
чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш
- хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите...
Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се
оплакваше, че няма какво да облечеш.

 

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега
писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та
така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли,
че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе
прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало
бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с
консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и
прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се
обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели...
те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не
можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се
безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше.
Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна
работа.

 

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че
някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било
негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без
това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.

Чао и с любов

Твоето мишленце Стамат